Цени
Каталог турбокомпресори
Части за турбо
Начало
Какво е турбокомпресор
Контакти
Почистване DPF
Изпрати с еконт


Tурбокомпресор

Турбокомпресорът е специален тип компресор, предназначен за нагнетяване на газове. Задвижващата част на този компресор е турбина. Турбокомпресорът е намерил голямо приложение в двигателите с вътрешно горене. Там се използва за повишаване на общата мощност на двигателите с помощта на повишаването на общото количество на горивото и въздуха подавани в цилиндрите. Основното предимство на турбокомпресорите е голямото повишение на мощността на двигателите при съвсем малко повишение на теглото им. Това е възможно защото турбокомпресорът използва неизползваната енергия на изгорелите газове като по този начин повишава общия КПД на двигателите. Като недостатък при бензиновите двигатели може да се посочи необходимостта от използването на по-ниска компресия с цел да се избегне самовъзпламеняването на гориво-въздушната смес. Това намалява КПД на двигателите при ниски обороти, защото в този режим турбокомпресорът не осигурява необходимото количество въздух. Дизеловите двигатели нямат този проблем - при тях по принцип се използва самовъзпламеняването на горивото. И за двата типа двигатели турбокомпресорът е голямо предимство при големи надморски височини, където концентрацията на въздуха и неговото налягане са по-ниски. Това всъщност е била и основната причина за изобретяването на турбокомпресора, първоначално предназначен за самолетни двигатели.

performance_turbo
a5


Всеки двигател има определена мощност при дадени условия. В двигателите с вътрешно горене тя се получава от възпламеняването на гориво-въздушната смес при определена температура и налягане. Въздухът е една от ключовите съставки, осъществяващи горивния процес и в него се крие ключът за увеличаване на мощността на двигателя. Това най-често се осъществява чрез свръхпълнене, постигнато със сгъстяване на въздуха постъпващ в цилиндрите или т.нар. компресиране. При компресорните двигатели, въздухът необходим за горивния процес влиза под високо налягане в горивната камера и поради това, неговата въздушна маса е увеличена. Това означава, че той може да изгори по-голямо количество гориво, увеличавайки мощността на автомобила при запазване на същите обороти и работен обем на двигателя. Турбокомпресорите се използват все повече в съвременните автомобили. Тяхното предимство да се изкара голяма мощност от малък по обем двигател, ги прави особено предпочитани от инженерите, при все по-строгите екологични норми, на които трябва да отговарят съвременните автомобили. Например Ford в най-съвременните варианти на своя EcoBoost двигател изкарва 100кс. от двигател с обем от едва 1.0-литра. Дори компанията BMW, която е известна със своите 6-цилиндрови атмосферни двигатели, все повече се ориентира към замяната им с 4-цилиндрови турбомотори. Не е далеч времето, когато повечето дизелови и бензинови двигатели ще разполагат с турбокомпресори.

Турбо срещу компресор – епичната битка

Един от най-често задаваните въпроси по отношение на принудителното пълнене е „Кое е по-добро – турбо или компресор“? На всички ни се иска отговорът да беше еднозначен и категоричен, но истината е, че зависи.

Приликите
И двете технологии използват принудително пълнене и следователно имат една и съща цел – да компресират въздуха и да вкарат повече въздушни молекули (за единица обем) в горивната камера, отколкото биха влезли при нормално атмосферно налягане (около 1 бар на морското ниво). Ползата от по-голямото количество въздушни молекули в горивната камера е, че така се вкарва и по-голямо количество гориво (за да се запази отношението на гориво-въздушната смес). Това на практика означава, че за един такт изгаря повече гориво, което при двигателите с вътрешно горене е равносилно на по-висока енергия и мощност. Така двигатели със система за принудително пълнене могат да постигнат до 100% (и повече) повишаване на мощността – в зависимост от налягането – спрямо атмосферните им аналози.

Как работят?
Компресорът се монтира към двигателя и се задвижва от ремък, който е зацепен за коляновия вал. Въздухът влиза в компресора и се нагнетява или от специална перка (импелер, при центробежните компресори), или от два въртящи се ротора (при роторни компресори), или от противоположно въртящи се винтове (при винтови компресори). След това въздухът навлиза във входящия колектор. Високата скорост на въртене на коляновия вал (т.е. повечето обороти) завърта компресора по-бързо и му позволява да направи по-голямо налягане (обикновено 0,4-0,6 бара за пътни автомобили). Типичен връх в действието на компресора е около 15000 оборота (за винтови и роторни) и около 40000 оборота на импелера (за центробежни). Турбото действа по много подобен на центробежния компресор начин, с разликата, че не се задвижва от ремъци, идващи от двигателя. Вместо това се използват отходните газове от двигателя, излизащи през изпускателния колектор. Те минават през едната част на турбината, като така задвижват перката, която компресира въздуха. За турбините